Дефилето около нас

Дефилетo около нас или по-точно Кресненското дефиле. То се намира в Югозападната част на България в подножието на Пирин планина. Разположено е в подножието на река Струма, която го разделя на две или по точно между Симитли и Кресна.

От източната част на Кресненското дефиле се намира резерват "Тисата", в който се срещат рядко срещани растения и животни. Както знаем животинският и растителният свят на Пирин е богат и разнобразен, а това означава, че много от това богатство е именно тук в дефилето. Разпространени са видовете от: евросибирски, средноевропейски и субсредиземноморски тип. В пояса на широколисните гори се срещат: жабата дървесница, дъждовникът, македонският гущер, смокът мишкар и други. В пояса на иглолисните гори се срещат: планинската жаба и усойницата.

В субалпиския и алпиския пояс се срещат: планинската водна жаба. От бозайниците широко са разпространени различни видове земеровки, мишки, сънливци, дива свиня, благороден елен, сърна, сив заек, лисица, вълк, мечка, дива коза и други. Богато е и видовото разнобразие на птиците. Според легендите в Пирин са установени 220-вида птици, от които гнездещи са 156. И както споменах дефилето се намира в подножието на Пирин и за това много от това разнообразие се среща и в Кресненското дефиле. В широколисният пояс широко разпространени са пойният дрозд, сивата овесарка и пъстрите гризачи кълвачи. Редки за страната и с огромно разпространение са: пъдпъдъкът, яребицата, фазанът, орфеевото копривче, гургулицата, канарчето, сова, обикновения мишелов и гарванът. Но дали ние хората съомяваме да опазим това богатство?

Влияние върху растителния и животинския свят е оказал и екологичният антрпогенен фактор - разнообразните човешки деиности, които въздействат върху организмите. Пример за това е построяването на главния път Е-79, който пресича дефилето. "Благодарение" на тази човешка намеса, много от животните са застрашени. Предполагам, че на много от вас им се е случвало пътувайки по дефилето да видят прегазен заек или лисица. Може би това е бил най-добрият вариант за построяването на пътя и ние не можем да го променим.

Но разбира се можем да предотвратим убийството на животни, а именно шофьорите да не карат с превишена скорост. Да бъдат по-внимателни и отговорни. Защото не само животът на заека или лисицата са застрашени, а и неговият живот. Преди една седмица стана поредната катастрофа около Кресненско ханче, намиращо се в дефилето. И какво стана? Пак имаше ранени, но пак не се взеха необходимите мерки. Както се казва: всяко чудо за три дни, а това дори за един. След като чуят това предполагам, че някои ще кажат: ами кой им е виновен? Да са карали с по-ниска скорост и да са внимавали? Да аз не го отричам, това е така, но не трябва да оставаме безразлични, защото никой не е застрахован, нали? Утре може и на нас да се случи. Но не може ли и полицайте да вземат участие в намаляването броя на катастрофите. Наистина не разбирам толкова ли е невъзможно да има дежурни полицаи, които да следят за превишените скорости, които си позволяват шофьорите, защото по-този начин намиращите се зад волана ще имат мотивация да бъдат по-внимателни и да карат с нормална, а не с превишена скорост. Всеки трябва да се замисли над проблема как опазваме това което е създадено от природата и съумяваме ли да го използваме по най-рационалния начин?

И ако всеки си отговори, съм сигурна, че много от негативните неща ще се променят към - ПОДОБРЯВАНЕ!

Стефка Василева Шатева
7 клас