Дефилето около нас

Ако някой си мисли, че в Кресна няма какво да се види, значи този някой е сляп. Та нали тук се намира един от най забележителните природни резервати на Балканският полуостров - "Тисата". Както самото име подсказва - най-разпространеният вид тук е "тисът". Родината му не е тук, а Средиземноморието, но това място е второ райско кътче за него. Друг е въпросът дали човешкият род се стреми да осигури на "тисът" необходимият уют.

Природният резерват се вие от двете страни на река "Струма". Тук и флората и фауната са несравними - дори не можем да си представим какво богатство притежаваме. Но сме на път да го изпуснем от ръцете си. Цялото това разнообразие съставя една огърлица от скъпоценности, но човек със своята дейност е скъсал този низ и днес много от "бисерчетата" се намират в "Червената книга", където красят нейните страници.

Този процес за жалост продължава и днес. Ежеминутно "драконът" наречен магистрала бълва въглероден диоксид. Животните биват инжектирани с тази отрова, подсилвана от увеличаващите се отпадъци.

Толкова проблеми и всички те са причинени от боговете хора. Всичко това е пред нашите очи, защо не го променим?

Защо ли това място да не стане център на познавателен туризъм, например или място, където хората да идват, за да се разтоварят от еднаквото си всекидневие. Защо да не превърнем този райски кът в част от нас? Той и сега е част от нас но само на думи. Ами делата?

Някои песимисти веднага ще се противопоставят - има ли спасение? Има!

Ей, хора, кой, ако не ние можем да измислим "животоспасяващо" лекарство.

И аз досега не се бях замисляла върху този изключително важен проблем. Той съществува от много време, но сякаш сега прахът в очите е най-много за да ни причинява болка!

Някои хора ежедневно преминават през дефилето - замърсяват въздуха, хвърлят отпадъци "хранят" водите с ненужни вещества, отнемат невинни животи. Могат да прекъснат живота на малкото таралежче, което си търси храна или пък "без да искат" ще направят така, че някоя змия да "опита вкуса на автомобилната гума". Ей, хора замислете се!!!

Това е нашето дефиле, нашата природа, нашият въздух. Та ние тровим нас самите!

Дано думите ми достигнат до повече хора, дано повече "умни твари" разберат, че чупят чашата, от която някой ден ще пият нашите деца!

Защото заслужаваме да дишаме чист въздух и да слушаме птиците около нас. Заслужаваме го, но за да го заслужим в истинският смисъл на думата трябва доста да се постараем за да върнем усмивката на природата.

Илияна Янева Андонова
9 клас