Последният ден на Раши

Една сутрин костенурката Раши, която живееше в Кресненското дефиле се разхождаше по каменистата пътека и търсеше нещто за ядене. Тя беше много гладна, защото предишната вечер не бе хапнала нищо. Стана обяд, а тя не намираше какво да хапне.

Най-накрая от другата страна на пътя, видя една голяма зеленчукова градина. В нея имаше зеле и моркови. Раши почти беше умрял от глад, затова забърза през асфалтирания път, по който минаваха много коли. Гладната костенурка веднага се нахвърли върху голямата и сочна зелка, тя се нахрани, но видя в съседната градина много големи дини и пъпеши. Раши с удоволствие опита и тях. Доволна тя полегна да спи. След два часа стана и си тръгна. Но не стигна по далече от средата на пътя, на който една кола връхлетя над малката костенурка. Раши се просна окървавена на пътя и издъхна на място.

Това бе последното й хранене и последната и разходка из Кресненското дефиле.

Кресненското дефиле

Пътувам аз из пътищата твои
И радвам се на твойта красота
О, Кресна шеметни простори
Разкриваш ти през моята душа

По твойто дефиле щом тъгна
Любимото си ханче ще надзърна
Завои много и тунели
И хора разни пътища поели.

Ела приятелю да видиш
таз чудна земна красота
дe Струма буйно тече
и толкоз спомени влече.

В пределите на Кресненското дефиле
де всичко е зелено и красиво
и можеш да го гледаш с часове
соколите гордо извисени -
блестят на слъчевата светлина
А ти приятелю - не се чуди, ела!

Георги Кирилов Божинов
6 клас