Дефилето около нас

Намирахме се в една от най високите части на резерват "Тисата". Наслада за очите беше гледката която се разкриваше пред нас. Гледахме и не вярвахме, че близо до нашият град имаме такова природно богатство. Гледката беше възхитителна. Срещахме редки животински и растителни видове, в небесата над нас кръжаха птици, а в дъното на този изпълнен с живот резерват течеше реката, която криволичеше като змия и кършеше своята снага.

Но тази възхитителна гледка, която наблюдавахме горе не съвпадаше с гледката по пътя в дефилето. Ако трябва да го опиша бих го описала с няколко думи: хубави коли, високи скорости и прегазени животни. Всъщност тук бих си задала въпроса: Кой от шофьорите се замисля за живота на животните? Никой от тях не се и замисля, че може да блъсне животно което е застрашено от изчезване. Всеки си казва: "Какво пък толкова една прегазена костенурка, видра или врабче" и пр. Но ако всеки от тях сгази или блъсне застрашено от изчезване животно какво ще остане от биоразнообразието в даденият регион, а и на цялата планета. Всяка година или поне на няколко месеца се прави преброяване на загиналите животни и описаните резултати са трагични.

Замислял ли се е някой от съгражданите ни какво природно богатство притежаваме? Замислял ли се е някой, че от планината, която ни заобикаля (а в нея се намират и резервата и още много други забележителности) всеки може да почерпи здраве и енергия.

Ние младите сме тези, които трябва да апелираме към всички да опазим тази красота. Да слагаме всеки отпадък в раницата, не в огнището, не под камъка или в храста. Да не застрашаваме живота на всяко дръвче храстче или животно.

Нима за нас не е гордост, че попадаме на седмо място в Европа по биоразнообразие. Нима не ни радва факта, че в участък от нашата река Струма се провежда регата с кану-каяци? Нима децата по света са виждали това, което ние виждаме всеки ден със собствените си очи, които се радват на природните красоти.

Ние младите се гордеем с факта, че живеем на такова тихо и спокойно място каквото е Кресна. Градче, което трябва да опазим такова каквото е, за да могат и нашите деца, пък и нашите внуци да му се радват.

Димитрина К. Илиева
12 клас