Кресненското дефиле

Предлагам ви да направим едно пътуване на юг - от долината на Средна Струма. Сигурно вече сте се движили по пътя от София към Кулата и може би идеята не ви привлича особено - шосе, железопътна линия, изоставени стопански сгради - въобще пустош. Но аз все пак ви приканвам да тръгнете с мен - само някoлко крачки встрани от обичайния път и ще се озовете в необикновени места, ще видите причудливи животни, странни растения и ще се уверите, че тук е запазена и скрита една привлекателна частица от Средиземноморието. И така... Разстоянието от София до Петрич не е голямо, а и трудно може да се устои на неповторимото очарование. За да сме точни трябва да кажем, че пропускаме да тръгнем точно от изворите на Струма. Реката тича покрай нас, но всъщност ни връща към далечните праисторически времена - нали този район е между най-богатите на палеонтологични находища у нас.

Неотдавна бе открита находка на едрата като тигър саблезъба котка - гигантският махатродус. Съвсем наскоро пак там бе описан и нов за науката род изкопаем бозайник от групата на халикотериите - много странни древни животни, гиганти с огромни нокти, оприличаващи ги на пръв поглед на хищници.

Широкия път преминава през един живописен тунел, сякаш поставен като декор и навлиза в Кресненския пролом или както фамилиарно го наричат тези, които веднъж са го посетили по една или друга причина - Кресна. Завоите следват непрекъснато, а реката - забравила умереното си поведение, го придружава на юг в буен и закачлив танц. Отстрани се издигат скалисти урви и сипеи, тук-там покрити с рехави дървета и храсти, чиито тъмнозелен цвят красиво контрастира с червеникавия на скалите. Е, за дефилето думата пустиня е пресилена, слава Богу. В миналото реката си проправяла път между типичните за тези места широколистни гори, в които преобладавали дъбовете. Днес Струмскатa долина е безспорно най-добре очертания "Средиземноморски оазис" в България. Освен, че в този неголям район се срещат 1800 от всичките 3800 вида български растения, важно е да се отбележи и че 27 не се срещат в други части на нашата страна. С особена специфика се отличава групата на Средиземноморските и субсредиземноморски представители. Едни от най-типичните видове на тази група е дървовидната хвойна, наричана от местното население "тиса". Това наименование е дадено и на резерват "Тисата", разположен малко по-надолу от дефилето - над град Кресна.

Но все още сме в началото на пролома. Покрай реката се виждат гъсталаци от върби, хвощи, черен бъз, воден габър, някой и друг чинар, богато гарнирани с повет, горска лоза и къпина. Тук там се вижда някой дрян, келяв габър, цер, бодлива зайча сянка, драка или круша. Може би сега е мястото да спомена, че това е едно от най-горещите места в България заедно със Санданско-Петричката котловина.

Жалко е, че до момента тук статут на защитена територия имаше само резерват "Тисата", буферната му зона и природната забележителност "Момина скала".

Спускането с лодка през пролома е едно от най-трудните и предизвикателни подобни начинания на родна територия.

Тук е момента да ви разкажа за насекомите на Средна Струма. По принцип те са най-голямата като брой видова група от безгръбначните животни. Една от най-големите групи са бръмбарите - броят им в района на Струма надхвърля 700 вида. Европейските видове, които представляват 1/3 от всички бозайници на континента, се хранят с насекоми. Засега в Струмската долина са установени повече от 2/3 от видовете прилепи в България. По долината на река Струма и из околните планини се срещат още зеления, ивичестия, ливадния, стенния и кримския гущер и слепокът. В България са останали само два вида от семейството на отровниците - пепелянката и усойницата.

Пепелянката е широко разпространена в ниските части на планините. Този вид предпочита припечени склонове, сипеи и горски поляни.

Районът на Кресненския пролом е най-северната точка, до която достига у нас една интересна змия - червейницата. Най-многобройни са смоците. Сред тях са леопардовия смок, ивичестия смок и котешката змия. Леопардовият смок е най-красивата българска змия. За съжаление, ярката и червено-петниста окраска я прави лесно забележима, поради което често става жертва на бракониери.

Струмската долина на юг от Кресненския пролом е една от последните райно в страната, където вида все още се среща във висока численост, но без активни мерки за опазването му, лесно може да бъде унищожен. Може би се питате дали в Кресненския пролом има орли? Да има един, който живее на скалите и се храни с костенурки. Освен орелът скалите на дефилето подслоняват и нежната скалолазка, пеперудата сред птиците - голяма атракция за чуждестранните наблюдатели.

Оградена от високи планини, пресечена от сребърния блясък на реката, долината ще привлича все повече внимание. Ще идват хора от близки и далечни земи, за да се радват на красотата, за да видят запазените природни и културни ценности, но само ако това богатство е съхранено от грижите на добрите си стопани. От нашето поколение зависи дали децата ни ще наследят онези специфични за този край елементи на природата или ще ни осъждат за безвъзвратната им загуба. Време е да разберем, че този въпрос не е само емоционален! Той е свързан и с качеството на живота на хората, и с чистата природна среда, и с тяхното здраве, и с възможностите за развитие на съвременен туризъм, както и с производството на екологични хранителни продукти и прекрасни вина, с отглеждане на южни култури и лечебни билки - и всичко това - с врати отворени гостоприемно към Европа и света!

Антонина Валери Веселинова
8 клас