Дефилето около нас

Кресна - столица на едно национално въстание, наречено Креснеско - Разложкото, чието име носи един от най-дивните проломи в страната - Кресненския.

Кресненският пролом е образуван в Кресненския праг. Той започва на север от южния край на Симитлийската котловина и завършва в северната част на Кресненското поле, което е част от Санданско - Петричката котловина. Проломът представлява тясна, но живописна пукнатина. През него минават международното шосе София - Атина и ж.п. линията София - Кулата. По-трудно достъпната част на пролома е северната част където р. Струма, притисната от скалите, тече буйна и шумлива.

В дефилето флората и фауната е много разнообразна и интересна. Предимно доминираща е дървовидната растителност. За кресненци горите са не само най-съвършеното творение на природата, но и извор на естетическа наслада и здраве. Горите тук са основен източник на дървесина. По гори кресненският край заема едно от водещите места в страната. Преобладават насаждения от дъб, габър, дървовидна хвойна, чйнар и други иглолистни видове. В по-нископланинските райони се срещат благун, бял и чер бор, клен, акация. В дефилето около р. Стума и поляните се срещат билки и цветя имащи стопанско значение. Погледите на туристите и планинарите са привлечени от омайничета, планински божури, мечи ушенца, бабини душици, иглика, мащерка, риган. Безмерна е щедростта на природата в Кресненското дефиле и района около него. Сред хилядите цветя и треви познавачите откриват бялата ралица, каменоломката, омразничето, гологлавката, злолетницата, летния синчец, теменужките, здравеца. Редките и застрашени видове на флората са включени в световни или европейски червени книги. Разнообразието в растителността води до разнообразие и в животинския свят. Продължителна и сложна е историята на фауната. Екологичните условия за съществуване и размножаване са добри - сигурни скривалища, лесно намиране на храна, подходящ климат. В склоновете на планините не са редки срещите с диви свине, диви кози, зайци, лисици, порове, златки, белки, суяци. Високо в зоната на клека се укриват вълци и мечки. Някои видове едри бозайници имат нужда от специално внимаие и мерки за защита, тъй като са най-пряко сварзани с повече аспекти антропогенно влияние: златката, дивата котка, вълкът, мечката, сърната и дивата коза. Тези видове са най-застрашени от разрастващата се бракониерска сеч, развитието на туристичеката инфраструктура, бракониерския лов, преследването им като вреден дивеч. В горите около дефилето зимуват врабци, гугутки, яребици, соколи, синигери, кеклеци, а запролети ли се, те се огласят от пъстрото свирукане и на славеи, лястовици, гривяци. Появяват се патици, бекаси, в ливадите гордо се разхождат щъркели. В разрешените за риболов край дефилето, р. Струма радва стотици въдичари с богат улов на сом, скобар, мрена и други видове. В Кресненското дефиле живеят и много влечуги. Дефилето и околностите му създават добри условия за развитие на змийската фауна. Някои от змиите тук са истинска рядкост и са включени в Червената книга. От 16 вида змии у нас в Кресненското дефиле са открити 11. Сред тях са червейницата, турската боа, извесна с името пясъчница, леопардов смок, котешка змия. Два подвида се срещат кощерицата, разпространени са още пепелянката, усойницата, смокът мишкар, смокът-стрелец и други. По защитени територии Кресненския край е сред най-богатите в страната. Тук се простира националният резерват "Тисата", защитената местност "Момина скала", "Цръквище", множество многовековни дървета и други природни зaбележителности. Тези, които за пръв път пътуват в този край на родината, покрай резерват "Тисата" ще видят едно рядко срещащо се дърво, наричано от местното население тиса. В научните кръгове е известно под името "дървовидна хвойна". Изгледът на горичките от дървовидна хвойна в кресненското дефиле е екзотичен, а дъхът на смолата и пъстрата птича врява оподобяват този край на средиземноморски оазис. Районът, населен с дървовидна хвойна преставлява естествен парк, минаващ над кресненското ханче в кресненския пролом. Целогодишният зелен цвят, яркоста на дървесната маса и фактът, че находището в кресненско е най-богатото в страната, както и в Европа, обяснява интереса на специалистите от Българската академия на науката. В резервата има 70 вида гнездящи птици, около 50 вида пойни птици. Гнездят 7 вида чинкови, къковицата, пчелоядът, бялата сврачка. Из скалните грамади в месноста "Църъквище" могат да се открият гнезда на керкенеза, папуняк, скалната лястовица, скалната зидарка. Египетския лешояд, котешката змия, някои видове редки пеперуди и други заселници на резервата са включени в Червената книга на страната. Пиринският край е благословен с уникални възможности за развитие на устойчив туризъм - съчетанието на неповторимо природно богатство, живи традиции и гостоприемни хора. Проблемите, които трябва да бъдат преодоляни, са общи за цяла България: липса на даржавна политика за подпомагане на природосъобразните икономически дейности; недостатъчна национална реклама на България; неразвит вътрешен туристически пазар; неблагоприятни икономически и демографски характеристики на селските райони и т.н. Сериозно отношение заслужава всеизвесния факт, че човек оценява онова, което притежава, едва след като го загуби. Хората живеещи в близост до Кресненското дефиле, възприемат планините като даденост - те винаги са били там и винаги са хранили човека. Не винаги обаче осъзнават нуждата да ги пазят. Мисълта, че някой може да им плати не за да секат гората, а за да го разходят из нея, трудно и бавно пуска корени у тях.

Неоспорим факт е обаче, че природата пази богатствата си за нас и никой не може да ни ги отнеме…освен самите ние!

Анелия Недялкова
12 клас