През 1997 Главно Управление Пътища (ГАП, по-късно наречено Изпълнителна Агенция Пътища) инициира проучване за строеж на автомагистрала "Струма" в югозападна България, част от Транс Европейския коридор № 4. Според първоначалния план, трасето трябва да минава по цялото продължение на Кресненското дефиле - регион с изключително природно богатство, отбелязано като КОРИНЕ регион и част от НАТУРА 2000 за в бъдеще.

В периода 1998-1999 ГАП изготви няколко доклада по ОВОС върху проекта за изграждане на автомагистрала, по-късно отвхърлени от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

През 1999 и 2001 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) изпрати писма до Министерството на регионалното развитие и Главна агенция пътища с конкретни искания за подробна оценка на реални алтернативни трасета на автомагистрала "Струма", минаващи извън Кресненското дефиле.

През април 2000 българското правителство сключи договор с Италианската компания СПЕА (SPEA Ingegneria Europea) за подробното проучване и техническото планиране на автомагистралите "Струма" и "Люлин". Договорът бе финансиран по Програмата ФАР за трансгранично сътрудничество. Освен това, българското правителство имаше намерение да кандидатства за финансова подкрепа за извършване на строителните работи пред програмите на Европейския Съюз (ИСПА) и пред Европейската Инвестиционна Банка.

През ноември 2000 общя план за ОВОС, изготвен от СПЕА бе отхвърлен от Министерството на околната среда, поради съществени пропуски.

През ноември 2000 г. в София бяха проведени три срещи с всички заинтересовани страни (Изпълнителна Агенция Пътища, Министерството на регионалното развитие и обществените работи, Програмата ФАР, СПЕА, Министерството на околната среда и водите, делегация на Европейската Комисия в София и неправителствени организации). Директорът на Програмата ФАР - г-жа Веселина Любенова заяви, че препоръчителните условия към фирмата СПЕА ще бъдат променени и ще влкючват разработването на алтернативно трасе извън Кресненския КОРИНЕ регион.

Три дни след последната среща, на 20 ноември 2000, СПЕА представи две "алтернативи", състоящи се от две рисунки на пътища, начертани върху картата. Те бяха представени на НПО от г-н Рицо на неофициална среща, която се проведе в офиса на СПЕА. Времето, което бяха отделили за това, бе само 2 дни!

На 28 ноември 2000 г. в Министерството на околната среда и водите се състоя среща между представителите на главния отдел по околна среда към Европейската Комисия г-н Верстриндж и г-жа Каневари и представители на български НПО. На срещата г-н Верстридж ясно заяви, че Комисията ще финансира само проекти, които са съгласувани с изискванията на Европейския Съюз за околна среда. Той ,също така, изрази позицията на Комисията, че трябва да бъдат изследвани и оценени възможни алтернативни трасета извън Кресненското дефиле и заяви, че тези изявления са предоставени на българското Министерство на околна среда и водите.

На 11 януари 2001 г. на МОСВ бе представен предварителен доклад по ОВОС на автомагистрала "Струма", изготвен от СПЕА. Информацията, свързана с алтернативните трасета извън дефилето, се състоеше от 3 карти и 4 страници текст на фона на стотиците страници техническа документация, подготвена от СПЕА. Докладът отхвърли тези алтернативи, тъй като, според тези две страници, те са много скъпи и имат по-голям отрицателен ефект в сравнение с маршрута, минаващ през дефилето. Проверката на главния отдел по околна среда показа, че докладът по ОВОС не е изчерпателен. След това българското МОСВ върна доклада с писмо от 26 януари 2001 за несъответсвие със съществуващото законодателство и незадълбоченост в експертните заключения.

На 13 септември 2001 г. дойде отговор на писмото на българските НПО от 19 юли 2001г. от Маргот Уолстром, делегат от Европейската Комисия. Освен вскичко друго, то гласеше: "Според оценката на първия вариант по ОВОС за отсечката на автомагистрала София-Кулата, която включва района на Кресненското дефиле, Комисията е помолила българските власти да преразгледат документа, за да бъде изравнен с изискванията на Директивата за ОВОС. В частност, Комисията специално е отбелязала, че трябва сериозно и задълбочено да се изследва възможността за намиране на алтернативни решения на трасето, минаващо през Кресненското дефиле, дали като нова магистрала или като удължение на съществуващия път. В частност, това е необходимо, за да бъдат спазени изискванията на Директивите за местообитанията и птиците, които са в сила когато се изготвя ОВОС на региони със застрашена околна среда.

През октомври 2001 г., група от НПО предостави предложение за обявяването на Кресненското дефиле за защитен регион. Предложението бе придружено от пълна документация, отговаряща на изискванията на Постановлението за българските защитени територии, и резултатите от кореспонденция с МОСВ бе през пролетта на 2001, когато МОСВ официално одобри идеята за обявяването на региона около дефилето за защитена територия. През декември 2001 бе завършен докладът по ОВОС и предаден на МОСВ. Министерството веднага започна процедурата по ОВОС, въпреки факта че бе внесено предложение за обявяването на Кресненското дефиле за защитена територия. Докладът по ОВОС бе изготвен от СПЕА и финансиран по програмата ФАР. Докладът, особено в глави като биоразнообразие, е изключително непълен. Той не отговаря на законодателството на Европейския съюз (на Директивата за птиците и местообитанията и на Директивата за качеството на въздуха), както и на международните споразумения, ратифицирани от България (в частност Бернската Конвенция). Техническите доклади, изготвени от СПЕА, на които се основава оценката по ОВОС, съдържа същото количество информация за алтернативите извън дефилето - 3 карти и 4 страници текст, на фона на стотиците страници от цялата техническа документация.

Обществените обсъждания, част от процедурата по ОВОС, се проведоха в периода 05.03 - 07.03.2002 г. Те биха могли да се оценят като слаби и нецеленасочени, с недостатъчно предварително разпространяване на информация сред местната общественост и слабо участие от страна на местните хора. Присъстващите бяха предимно представители на местната власт, министри, както и групата, изготвила доклада по ОВОС, така че на практика не бе осъществена обратна връзка с местната общественост.

Стартирала през 1997 г., продължителната кампания на НПО срещу строежа на автомагистрала през Кресненското дефиле и за разработване на приемливи алтернативни маршрути извън региона КОРИНЕ продължават и досега. Кампанията включва дейности за повишаване на съзнанието на всички нива - от местната общественост до българското правителство, търсейки подкрепата на Европейската Комисия, Европейския Парламент и международни НПО. До 2002 година изискванията за подробна оценка на алтернативни трасета извън Кресненското дефиле не бяха включени в препоръчителните условия на СПЕА, и по този начин не са планирани и оценени никакви алтернативи.